Нашата България
България е държава с дълбока и многопластова история, изпълнена с възходи, падения, героизъм и духовна сила. Още от ранното Средновековие българският народ изгражда своята държавност и се утвърждава като важен фактор в Европа.
България на хан Кубрат е силна и обединена държава, известна като Стара Велика България. Хан Кубрат води успешни битки срещу враговете си и успява да освободи народа си от властта на аварите. Дори Византия търси съюз и помощ от него. Той има петима сина – Батбаян (най-големият), Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек, които възпитава в дух на единство и сила.
Преди смъртта си хан Кубрат оставя на синовете си завета да бъдат единни. Той им показва сноп пръчки – поотделно лесно се чупят, но заедно са здрави. Това е символ на силата на единството, който остава важен урок за българската история.
След разпадането на държавата, хан Аспарух повежда част от народа на юг от река Дунав. Там, след поредица от битки, той успява да се установи и да постави основите на нова държава.
През 681 година се създава българската държава, призната от Византия. Столица става Плиска – голям укрепен град, който се превръща в център на държавния и културен живот.
Другите синове на хан Кубрат също създават свои държавни образувания – Батбаян остава в старата родина, Котраг се установява по Волга (Волжка България), Кубер се заселва в Македония, а Алцек достига до Италия. Така българите оставят следа в различни части на Европа.
По времето на хан Крум България се превръща в мощна военна държава. Той постига значителни победи над Византия и разширява територията на страната. Крум създава строги закони, известни като Крумовите закони, с които цели да изгради справедливо общество без кражби, измами и злоупотреба с алкохол.
Покръстването на българите и приемането на християнството става през IX век по време на управлението на княз Борис I (Борис-Михаил). Новата религия обединява прабългари и славяни и поставя основите за културния и духовен разцвет на България.
При управлението на цар Симеон Велики, син на княз Борис-Михаил, България достига своя връх на могъществото си. Столицата е преместена във Велики Преслав, а страната преживява културен разцвет. Поставя се основата на славянската писменост, развива се книжовността и изкуството. Този период е наречен „Златният век“. Симеон води успешни войни и достига до стените на Константинопол.
След период на упадък, България попада под византийска власт. По-късно братята Асен и Петър вдигат въстание и възстановяват държавата. Така започва Втората българска държава със столица Търновград и крепостта Царевец.
Цар Калоян постига големи военни успехи и дори побеждава рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. България отново се утвърждава като силна държава.
При цар Иван Асен II България преживява период на мир и развитие. Чрез умела дипломация и политически бракове той осигурява стабилност и икономически подем.
По-късно България пада под османска власт за близо пет века. Въпреки това българският дух остава жив.
Априлското въстание е връх на борбата за свобода и показва решимостта на народа да се освободи.
